„ДЕРЖАВИН”
Сергей Петрович Дрофенко (1933-1970 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЕРЖАВИН
Державин ще възпея днес
за туй, че в свойта нова ода
не бърза с поетична чест
да следва преходната мода.
За туй, че в нощна тишина,
обзет от вътрешна тревога,
той шепне истина една
в словата за смъртта и бога.
На жизнения небосвод
Державинската строфа бърза:
„Едва видях в тоз свят живот,
смъртта със зъби вече скърца.”
Той бога слави пред света
на завистливи и лъжливи:
„Аз съм среда на всички живи,
начална божия черта.”
В леглата фаворити буди
Державинският стих със звън:
„Въстана Бог, за да осъди
кумири в земния им сън.”
Той писа оди за съседство,
в Пленира влюбен и в пчела.
Русийското гръмовно детство
към челото му бръчки вля.
Летял в огньове необятни,
за вас пя този старец млад:
„Шекснинска чига, риба златна,
и мозел с изворен прохлад!”
Войник в Преображенска рота,
епикуреец, угнетен,
прекрачил векове сиротни,
отново днес е той при мен.
Бе не напразно Пушкин казал,
мърморковците да сломи:
„Державин ни е забелязал,
от гроба ни благослови...”
* Пленира – в стиховете си Державин е наричал Пленира своята първа жена, починала през 1794 г.
* Мозел – сорт грозде, от което се прави леко вино.
* Гренадерската рота при Преображенския полк е изиграла решаваща роля за възцаряването на императрица Елисавета, дъщеря на Петър Първи.
* С „Державин ни е забелязал” Дрофенко визира стихотворението „Воспоминания в Царском Селе (Навис покров угрюмой нощи)”, написано от 14-годишния Пушкин, получило през 1815 г. похвала от Державин при тяхната единствена среща. „Аз не умрях! Ето кой ще ме смени!” – казал Державин. Одобрението на Державин впечатлява Пушкин и той многократно се връща към него в различни свои творби, а текстът „Старик Державин нас заметил, и, в гроб сходя, благословил” е от втора строфа на осма глава на „Евгени Онегин”.
Ударения
ДЕРЖАВИН
Держа́вин ште възпе́я дне́с
за ту́й, че в сво́йта но́ва о́да
не бъ́рза с поети́чна че́ст
да сле́два пре́ходната мо́да.
За ту́й, че в но́штна тишина́,
обзе́т от въ́трешна трево́га,
той ше́пне и́стина една́
в слова́та за смъртта́ и бо́га.
На жи́знения небосво́д
Держа́винската стро́фа бъ́рза:
„Едва́ видя́х в тоз свя́т живо́т,
смъртта́ със зъ́би ве́че скъ́рца.”
Той бо́га сла́ви пред света́
на завистли́ви и лъжли́ви:
„Аз съм среда́ на вси́чки жи́ви,
нача́лна бо́жия черта́.”
В легла́та фавори́ти бу́ди
Держа́винският сти́х със звъ́н:
„Въста́на Бо́г, за да осъ́ди
куми́ри в зе́мния им съ́н.”
Той пи́са о́ди за съсе́дство,
в Плени́ра влю́бен и в пчела́.
Руси́йското гръмо́вно де́тство
към че́лото му бръ́чки вля́.
Летя́л в огньо́ве необя́тни,
за ва́с пя то́зи ста́рец мла́д:
„Шексни́нска чи́га, ри́ба зла́тна,
и мо́зел с и́зворен прохла́д!”
Войни́к в Преображе́нска ро́та,
епикуре́ец, угнете́н,
прекра́чил векове́ сиро́тни,
отно́во дне́с е то́й при ме́н.
Бе не́ напра́зно Пу́шкин ка́зал,
мърмо́рковците да сломи́:
„Держа́вин ни е забеля́зал,
от гро́ба ни благослови́...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Дрофенко
ДЕРЖАВИН
Хочу Державина воспеть
за то, что со своею одой
он не торопится поспеть
за изменяющейся модой.
За то, что ночью в тишине,
в минуту внутренней тревоги
он нашептал однажды мне
слова о смерти и о боге.
На небосводе наших лет
строка Державина трепещет:
„Едва увидел я сей свет,
Уже зубами смерть скрежещет”.
О боге молвил он слова
среди завистливых и лгущих:
„Я – средоточие живущих,
Черта начальна божества”.
Временщиков в постелях будит
Державина могучий стих:
„Восстал всевышний бог, да судит
Земных богов во сонме их”.
Писал он оды на соседство,
влюблён в Плениру и пчелу.
России громовое детство
прошлось по дряхлому челу.
И, в этих-то огнях летая,
о вас пел старец молодой:
„Шекснинска стерлядь золотая
И Мозель с Зельцерской водой!”
Солдат Преображенской роты,
эпикуреец, крепостник –
передо мной, шагнув сквозь годы,
сегодня снова он возник.
Не зря ведь Пушкин, ликом светел,
о том, кто был ворчлив и хил,
сказал: „Державин нас заметил
И, в гроб сходя, благословил...”
---------------
Руският поет и публицист Сергей Петрович Дрофенко е роден на 12 август 1933 г. Завършил е факултета по журналистика при Московския държавен университет. Няколко години е работил в Сибир, след това завежда отдел „Поезия” при сп. „Юность”. Публикува стихове от 1960 г., но успява да издаде само една стихосбирка: „Обращение к маю” (1966 г.). След смъртта му излизат неговите стихосбирки „Зимнее солнце” и „Избранная лирика” (двете през 1972 г.). Умира след нещастен случай на 9 септември 1970 г., погребан е в Бабушкинското гробище в Москва.